Ревю: “Да се изгубиш нарочно” от Крис Захариев

Тази книга е толкова книга, колкото е и фотоалбум, пътепис, дневник със спомени и скок назад във времето, в което стартира пътешествието, променило живота ми. Без план, но с двама от най-добрите ми приятели и цяло лято пред нас сред най-затънтените кътчета на нашата родина.

Това приключение, тази книга е за вас.

За тези, които искат да се върнат на село, и за тези, които нямат село.За тези, които цял живот са спали на палатка, и за тези, на които предстои да им се случи.За тези, чието сърце трепва при мисълта за непознато място, и за тези, които предпочитат топъл чай вкъщи.За тези, които се питат „Че к’во толкова може да ви се е случило?“, и за тези, които знаят, че има ли неизвестно в уравнението, отговорът на задачата винаги е приключение.За оптимистите и за тези, на които просто трябва да им се напомни, че животът е хубав.За изгубилите се и за тези, на които това не им пречи. По стръмните пътеки, в къщите на непознати баби, край изсъхналите реки и около тучните поляни в близост до недостроените хотели и преди всичко в раздрънканата ни кола винаги има още едно място.За вас. Да, колата ни едва крета, жега е и климатикът не е бил измислен, когато са я сглобявали, но в крайна сметка какво интересно има в това да стигнеш безпрепятствено от точка А до точка Б?Потегляме ли? Питате накъде? Що за въпрос? Ще разберем по пътя…

Още от малка, съм свикнала да прекарвам летните си ваканции на село, в сърцето на планината, но за съжаление години си минават и вече гостувам на баба по седмица-две, за което ми е и много мъчно. Да стъпваш бос по асфалта, да усещаш чистотата на въздуха върху гърдите си и да късаш пресни плодове- та това е то наслада.
Когато видях уеб-сериите на “Да се изгубиш нарочно”  в YouTube, веднага си ги пуснах и така постепенно изгледах цялата поредица, след това на бял свят се появи и филмът. Гледала съм ги около 5-6 пъти- смяла съм се, плакала съм и най-важното бях въвлечена в приключението на Крис, Ясен и Стас. Тези трима смелчаги, които ни взимат с тях на едни по-различни travel влогове. Места, които едва ли са от вашия списък за посещение, но места имащи своя чар и история. В средата на юли месец, когато издателство Colibri books обявиха, че ще издадат това заглавие, бях на седмото небе!

Когато хванах за първи път книгата- изпитах несравнимо удоволствие. Тя бе толкова близко до мен като тема, на ръка разстояние от сърцето ми, което остана в нея, на половин метър от лицето ми, което тя дари с безброй усмивки и сълзи.

В творбата си, Крис ни въвежда с реторични въпроси, чиито отговори можем съвсем лесно да отгатнем. Книгата е систематизирана в глави, които представляват всеки отделен ден от приключението на момчетата- общо 33. Има вместени множество снимки, които допринасят за доброто настроение и колкото и да сте изнервени от деня си, един поглед към искрената усмивка на някой дядо от село, чието име вероятно не сте чували, ще ви оправи напълно.

"Ярката луна сякаш бдеше над нас, а щурците бяха саундтракът на първата ни нощувка."

Когато премине обиколката на дадено село, едно от момчетата забива пръст в картата и определя бъдещата дестинация към която ще се насочат. Преминават през Дунавската равнина, достигат Добруджа, изпичат се на златния пясък, запознават се с българските турци в Странджа планина, изкачват Белоградчишките скали, дори си докарват гнева на сръбски селянин по границата и всичко това приключва на най-високата точка- връх Мусала. 

Както е казал Едмънд Хилари- не покоряваме планината, а самите себе си. Така и тези три момчета, живели повече от месец без покрив над главите си, без софра всяка вечер на масата, прекарали повечето си време в път, смяна на коли, горещина и накрая ги връхлита вече снежна Рила. 

В заключение, ще кажа, че Крис, Ясен и Стас покориха не само Рила, множество баири и слабите сърца на хората на село, но покориха и нас. Истинска и разтърсваща из основи, завличаща ни в дълбините на откровението- това бе “Да се изгубиш нарочно” за мен. Не просто книга, не просто едни листове с напечатани низ от букви и фотографии, а приключение. Приключение, оставящо ни да знаем, че по-велика от природата няма и най-вече, че си заслужава да подадеш ръка и да отделиш от своето време за някой по-възрастен, за да видиш неговата усмивка, която аз бих определила като дар от Бога. 

Благодаря изключително много на Крис Захариев, че показа на всички ни добротата в нейния най-чист и искрен вариант.

-Т
Страници:224 Цена:18 лв. Издателство: ИК "Колибри"