Ревю: "Тази свирепа песен" от Виктория Шуаб

  Честта на първо ревю за годината се пада на една страхотна книга от моя много любима авторка. Както вече сте разбрали, това е "Тази свирепа песен". А блестящият ум зад нея - неповторимата Виктория Шуаб!

  Благодарение на издателство Емас имаме удоволствието отново да се срещнем с познатата в България основно с трилогията си "Цветовете на магията" авторка, която този път ни отвежда на едно доста по-мрачно пътуване в (по нейни думи) алтернатива на нашия собствен свят с всички негови недостатъци на показ.

  В голяма степен напомняща за антиутопия, "Тази свирепа песен" ни предоставя поглед към разделените на десет територии бивши Съединени американски щати. В една от най-големите от въпросните територии, Искреност, заварваме и нашите герои. И по-точно, в сърцето й - столицата град И., който в резултат на много насилие е стигнал до разделение на две. Мирът между двете части е изключително крехък и всеки момент може да се срине.

  В Северната част управлява безмилостният и безскрупулен Калъм Харкър, под чийто контрол са кръвожадните чудовища малчаи и корсаи. Той осигурява защита на хората от тях в замяна на заплащане и като цяло неговата половина от града е пълна противоположност на ужаса, в който живеят тези в Южната част на Хенри Флин заради скитащите на свобода чудовища. В неговото семейство той пък е приел третия вид чудовища в историята, а именно най-редките - сънаи.

  Един от въпросните сънаи е Огъст, през чиято гледка точка проследяваме половината от книгата. Макар да е под крилото на изключително любящо семейство, той се чувства безполезен, прекарвайки живота си затворен между стените на дома си, докато близките му и Армията на Флин се борят за опазването на мира. Другата половина виждаме през погледа на не кое да е момиче, а самата дъщеря на Харкър - Кейт. След като години наред бива прехвърляна от едно в друго училище заради най-разнообразни провинения, тя иска най-сетне да се докаже и намери своето място в град И. Коренно различни и стремящи се да бъдат истинско подобие на своите бащи, в един момент двамата се срещат и ставаме свидетели на сблъсък на изцяло противоположни идеали. Иронията също не липсва - едно чудовище копнее само и единствено да бъде човек, докато най-обикновено момиче цели да извършва истински чудовищни постъпки.

  Двамата търпят сериозно развитие въпреки не малкото пречки от страна на близките им, които се опитват да ги тласнат в правилната според тях посока. Бе истинско удоволствие да проследя промяната в мисленето им и решенията, които взимаха, докато се опитваха да намерят мястото си в този чудовищен свят. Бяха интересно дуо с чудесна динамика, затова и историята вървеше толкова плавно.

  Разбира се, книгата далеч нямаше толкова да ме завладее, ако не беше прекрасната проза. Думите се нижеха една подир друга безупречно, създавайки един изключително живописен разказ. Имах чувството, че стоя редом до героите и чувам с яснота мислите им. Забележителният стил на писане в съчетание с необятното въображение на Шуаб за пореден път ме очароваха.

  Това бе първото ми четиво на такава тематика и противно на очакванията ми, останах много доволна. Бързо се потопих в така интересния свят, който като същински пъзел, с всяка следваща страница и следващо парче, оставено от авторката, се изясняваше и постепенно се появи цялостната картина. Може книгата да не блести с най-необикновения сюжет или с множество главозамайващи обрати, но въпреки това я обикнах поради други причини. Кейт и Огъст са запомнящи се герои и перфектното доказателство, че човек е това, което сам реши да бъде и смятам посланието за наистина ценно.

  "Тази свирепа песен" бе различно за мен изживяване, на което изцяло се насладих. Вярвам, че няма да съжалявате, ако и вие й дадете шанс. С нетърпение ще очаквам и втората книга, за да разбера как ще завърши тази пленителна история. 

Благодаря на издателството за предоставената възможност! 

Страници: 384    Цена: 18,00 лв.   Издателство: Емас   Жанр: Фентъзи