Ревю: “Дива роза” от Сюзън Елизабет Филипс

“Когато дългът тихо шепне:  Ти си длъжен.

Младостта отвръща: Аз мога.”

-Ралф Уолдо Емерсън

Двама души, твърдоглави и страстни...

Двама противници с нежни сърца...

Но понякога битката в любовта може да бъде спечелена само със сладостта на помирението.

Гражданската война между Севера и Юга може и да е свършила за всички останали, но не и за младата Кит Уестън. Предрешена като момче, тя пристига в Ню Йорк, за да убие Барън Кейн и по този начин да си възвърне собствеността над любимата плантация и неин роден дом в Южна Каролина, който обича с цялото си сърце и душа. Ала Кит не подозира, че презреният янки и герой от войната е не само най-заклетият ѝ враг, но и неин... настойник.

Заблуден, че Кит е момче, Кейн предлага на мърлявия и опърпан нехранимайко, когото залавя в градината на дома си, работа като помощник-коняр. Героят от войната няма представа в какво се забърква, ала много скоро открива истината. Малкият разбойник с цветист език се оказва смела и дръзка красавица с тъмновиолетови очи, която явно е решила да го подлуди...

“Да бъдеш любовница на един мъж, включва много повече от лов и риболов.  Имаш ли някаква представа за какво ти говоря?”

Жанрът на книгата е исторически любовен роман. Точно това прави “Дива роза” част от четивата, които си заслужават да бъдата прочетени. В нея има изобилие от култура, феминизъм, защита над цветнокожите и още куп конфликти, преплетени с пламенната любов между два силни характера.

Тя е южнячка, а той янки. Той й отнема единственото и най-ценно, а тя е готова да сложи край на живота му, ала сърцето й бива обуздано.

Както хората казват: “Два остри камъка, брашно не мелят.” И тук историята не цепи от това правило и всеки един се бори за своите идеали. Всеки, има цел в живота си и колкото странна да ни се струва от днешна гледна точка, за тях е било едничкото, което им е останало. Войната, която е опустошила дома на множество хора и ги е оставила без тяхното хранилище на душите им, е сложила край на топлината и уюта им, защото друго място като дома- няма. Главната ни героиня- Катрин, която всички наричат Кит, е дъщеря на собственик на памукова плантация, но не след дълго той се жени повторно и след смъртта си оставя всичко на съпругата си, а както знаем в литературата, образът на лошата мащеха е залегнал. Четири месеца преди срещата на Кит с Барън Кейн, в чийто дом тя отива, за да “работи”, Кит открива и мотива, който я тласка към убийство.

Обзета изцяло от желанието си да притежава “Възкръсналата слава”- името на памуковата плантация, тя се бори със зъби и нокти и приема всичко, което й налага настойникът й, а именно Барън Кейн.

“Той е миналото, Кит. Ти си бъдещето”

 По-голям от нея с осем години и свидетел на деянията на майка си и баща си, той е човек с ясна цел в живота- никаква любов, но не след  дълго доводите на сърцето му учестяват неговия пулс  и той вече не е способен да бъде далеч от нея.

“Кит Уестън бе влязла под кожата му и това го плашеше до смърт. “

Колкото и студен да ни се струва Кейн на пръв поглед, вътрешно има душа мека като кадифе. Разбира без думи и допълнителни обяснения, мъките, на които е била подложена Кит и й помага, ала тази помощ води до нейното прерастване. Характер, силен като стомата и душа, горяща като огън. Точно такава е и тяхната любов- изпепеляваща. Изгаря всичко до основи и от статуквото не остава и помен. За да имат това, за което сърцата им шептят- всеки един трябва да се откаже от съкровеното, което е в дълбините на душата му.

Няма да задълбавам повече за отношенията между Кит и Кейн, защото не могат да бъдат изказани в едно ревю, те трябва да бъдат усетени.

“Тя беше дивно красива, неговата роза от горската дъбрава, дива и неукротена, както в първия ден, когато я беше срещнал , все още готова да прободе мъжката плът с бодлите си, докато го съблазнява с омайното си вълшебство”

История ни пренася в далечната 1865 г. , време, в което не всички са равни. Дори и приключилата война и поправките в конституцията, не могат да спасят негрите от бремето, което са принудени да издържат. Макар и расовата сегрегация да е само един от залегнатите конфликти в книгата, заслужава внимание.  Начинът, по който Сюзън Елизабет Филипс  описва мечтите на Магнъс Оуен, е магичен. Той е един от работниците в дома на Кейн и се раздава на работата и шефа си с цялото си сърце. Софрония, а именно единствената приятелка на Кит, е чернокожа с мечти да бъде бяла и да живее в палат, да се разхожда с вечерни рокли и лачени обувки. Но когато двамата биват събрани, настъпва катарзис и след дълго отричане от нейна страна, Софрония признава, че не цветът на кожата е важен, а истинската любов. 

Истинска, докосваща и изпепеляваща- това бе "Дива роза" за мен и ме впусна в творчеството на Филипс с пълна сила и вече нямам търпение за следващото заглавие, което ще прочета от нея. Една история, която заслужава да бъде чута.

Благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие! 

Т.

Страници: 332 Цена: 14,90 лв. Издателство: Ибис  Жанр: Романтика