Ревю: "To Kill A Kingdom" от Александра Кристо


Приятно изненадана и удовлетворена. С такива чувства ме остави "To Kill A Kingdom" от Александра Кристо.

Или още бих я нарекла "перфектното лятно четиво".

Да видим. Имаме си сирени, русалки, зла морска кралица, пирати и приключения по море! Какво по-хубаво може да си намерите за плажа?

Но нека първо ви разясня за какво по-точно става въпрос. Това е един по-мрачен преразказ на така любимата ми (и вероятно обичана от много от вас) история за Малката русалка. Макар че
лично аз смятам, че книгата е само базирана на нея поради съвсем различния развой на събитията. Основната разлика тук е, че всъщност русалките са представени като противни, доста глупави и недодялани същества, които са в пълен контраст със сирените. А те от своя страна са злодеите в историята (и тук вече можете съвсем да забравите за Ариел). Именно сирена е и главната ни героиня - Лира, през чиято гледна точка е разказана половината от книгата. Другият разказвач е принц Елиън, капитан на най-прочутия пиратски кораб...и ловец на сирени.

Мисля, че вече усетихте в каква посока вървят нещата. Имаме си двама смъртни врагове, целящи единствено да се избият взаимно.

По стечение на обстоятелствата обаче Лира бива наказана от майка си за неподчинение и напълно преобразена попада в човешки облик на кораба на принца. И така той неподозиращ приема в екипажа си проклятието за всеки принц - дъщерята на Морската кралица.

Не искам да издавам целия сюжет, затова ще спомена само, че може да очаквате едно приключение, изпълнено с интересни, забавни, (някои) неочаквани моменти и придружено от различни и вълнуващи персонажи, които няма как да не ви допаднат. Второстепенните герои са също толкова интригуващи, колкото и двамата главни и вярвам, че ще ви харесат закачките им и изградените между принца и екипажа (който му е верен до смърт) взаимоотношения.


Държа да отбележа, че обожавам Лира! Ето на това му казвам силен и интересен женски персонаж. И една от малкото главно героини, която нито за момент не ме подразни. Авторката си е свършила чудесно работата. Но Елиън все пак не остава по-назад - самоуверен, саркастичен и даже арогантен - не ме остави да скучая и за миг.

Кулминацията във възторга ми обаче предизвикаха отношенията им - от първата до последната закачка и хаплив коментар за мен беше огромно удоволствие да следя развитието им. Не само в центъра беше любимият ми "enemies-to-lovers trope", а на всичкото отгоре нещата се случиха наистина бавно! А аз уважавам най-много "slow burn" любовните истории. Така че Александра Кристо олучи десетката.

Определено ми хареса и стилът й на писане, който бе изключително приятен. Единствено ми се ще историята да беше по-заплетена и сложна, тъй като нещата като че ли бяха твърде по мед и масло и ми дойдоха доста предвидими.

И въпреки това четивото си заслужава - особено сега в разгара на сезона. Ако като мен си падате по сирени и пирати (и общо взето морски приключения), то това е книгата за вас!



Анотация: 

Princess Lira is siren royalty and the most lethal of them all. With the hearts of seventeen princes in her collection, she is revered across the sea. Until a twist of fate forces her to kill one of her own. To punish her daughter, the Sea Queen transforms Lira into the one thing they loathe most--a human. Robbed of her song, Lira has until the winter solstice to deliver Prince Elian's heart to the Sea Queen or remain a human forever. 

The ocean is the only place Prince Elian calls home, even though he is heir to the most powerful kingdom in the world. Hunting sirens is more than an unsavory hobby--it's his calling. When he rescues a drowning woman in the ocean, she's more than what she appears. She promises to help him find the key to destroying all of sirenkind for good--But can he trust her? And just how many deals will Elian have to barter to eliminate mankind's greatest enemy?

Страници: 368

Цена: 16,90 лв.

Издателство: HotKey Books

Жанр: Фентъзи

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ревю: "Шест врани" от Лий Бардуго

Ревю: "Войната на маковете" от Р. Ф. Куанг

Ревю: "Нивганощ" от Джей Кристоф