A Court of Book Thieves

      " Книгите, които обичаме, на свой ред ни обичат. И както ние оставяме следи по страниците, страниците оставят своята следа върху нас."    Малко или много този цитат сам по себе си е доста добра причина да хвърлите едно око на "Нивганощ" от Джей Кристоф, нали? Но ако все пак още не сте сигурни дали си заслужава времето и парите ви, то днес аз съм тук, за да ви разкажа малко повече за нея.    Аз самата имах огромни колебания дали да си закупя книгата, защото все пак цената хич не е ниска, а ревютата в Goodreads - толкова противоречиви, че няма как да им се довериш (в случай че като мен предварително четете ревюта). Според доста читатели изказът на автора е префърцулен и труден за четене и самата аз подкрепях това мнение при първата си среща с "Нивганощ" на електронния ми четец преди няколко месеца. Тогава не можах да стигна по-далеч от втора глава, а в момента не мога да се начудя на глупостта си. Радвам се обаче, че в края на краищата...

 В рамките на по-малко от една година успях да премина почти през цялото творчество на Колийн Хувър (с изключение на все още непреведените книги) и в заключение мога да кажа, че определено спадам към най-големите й фенове.  Като такъв съм си обещала задължително да се сдобивам с всеки следващ роман, веднага щом излезе. Всеки един от тях е изключително емоционален, докосващ и запомнящ се. Грабва те от самото начало, въвлича те толкова надълбоко в историята, че започваш несъзнателно да се привързваш към така истинските герои и да съпреживяваш всички моменти и изпитания, през които преминават, и така неусетно на един дъх достигаш до края, разтърсен до основи.  "Любов в стихове" не прави изключение. Една болезнено истинска история за неизбежните промени и тежкия товар, с който натоварват потърпевшите. Една история за живота и смъртта и тясната връзка помежду им. Това не е просто любовен роман. Нещо много повече е - дава важни житейски уроци, които биха били в помощ ...